Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
"Знанието е началото. Да знаеш повече и да научаваш повече и да постигаш повече. В мига, в който спре желанието да знаеш повече, тогава спира растежа. И тогава умираш. Това е момента, в който си нищо" Мадона
Автор: sangreal Категория: Лични дневници
Прочетен: 18008 Постинги: 1 Коментари: 9
Постинги в блога
Това е първия ми постинг, който правя, затова ви моля да ме извините, ако има някакви грешки или не съм се справил добре. Наближава Коледа. Момент, в които всеки мисли за добрите неща от годината. Момент, който ни зарежда положително. И аз се сещам за една жена, която отдаде цялото си същeствуване за доброто на другите. Принцеса Даяна непрестанно помагаше, на бедни, болни, на всички които имаха нужда от помощ. И най- хубавото беше, че тя не се сещаше само по Коледа или на някой друг празник да направи добрина, за да се хареса, а тя го правеше непрестанно и неуморно. Жалко, че си замина такъв стойностен и милосърден човек. Нима живота е толкова жесток с тези които правят добро?! Винаги ли има някой, който да пречи да стойностните личности? Защото колкото и да ми се натрапва по медиите, че катастрофата е била случайна, аз никога няма да го повярвам. Тя бе убита хладнокръвно и две мнения по въпроса, поне за мен няма. Може би момента не е много подходящ да пиша за нея, на фона на случващото се в българските медицински сестри. Но нещо вътре в мен, ме кара да изпитвам безкрайно уважение към нея. И същевременно тъга, че вече я няма. Тъжно ми е защото, аз не разполагам с някакви огромни финансови средства, за да помагам, нямам тази възможност, но защо тези които го правят живота допуска да им се случват лоши неща. Това е една от несправедливостите и загадките в него. Аз все още съм твърде млад и както се казва зелен. Едва на 17. Имам бегли спомени от нея докато бе жива, но се интересувам от нея и знам за безкрайната й обич и доброта към другите хора. И това, че аз я харесвам и това че и други може би е показател, че добрите хора живеят вечно в паметта на другите. Макар и да не се познават лично. Мисля си, че всеки трябва поне сега по Коледа, на този светъл празник, да направи нещо добро. Да отвори сърцето си за другите и да бъде добър. Нека всеки излее чувствата си и помага. Няма значение с какво. Важен е жеста. И най- вече важно е това да извира от душите ни. Може би звучи твърде идеалистично това, което казах. Но не претендирам с някакъв житейски опит или мъдрост. Но знам, че макар и много разпиляно да протекоха мислите ми, те идват от сърцето ми. И съм решил тази Коледа, макар и нещо дребно, та дори и с един SMS за кампанийте, които се въртят по ТВ- то, да направя нещо добро. И съм щастлив, че това идва от душата ми. Нека всички направим макар и нещо нищожно, но да е добро. Защото има толкова нещастно хора на тази земя. Хора на които дори само една приятелска усмивка или една благодарност биха ги направили щастливи. Надявам се не съм ви отегчил с мислите си. И дано разберете какво имам предвид, защото аз не се отличавам с някакви дар слово. Просто се опитах да напиша, това кото чувствам. Дали се е получило добре?! Не знам. Вие ще кажете. Аз само исках да припомня за тази жена, да отдам едно уважение към нея и чрез написаното да изразя дълбоката си почит към светлата й памет. И да призова, нека не се отказваме да правим добро. Нека постоянно сме добри.Но ако не можем през цялата година, то поне сега по Коледа да сме такива. Смятам, че го дължим на всички хора, като принцеса Даяна, които живеех за да правят добро. Нека не прекъсваме тяхното дело! Нека да опитаме да живеем в един по добър свят...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2687 Коментари: 9 Гласове: 0
Последна промяна: 22.12.2006 19:19
Търсене

За този блог
Автор: sangreal
Категория: Лични дневници
Прочетен: 18008
Постинги: 1
Коментари: 9
Гласове: 25
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031